Бележка на редактора: Това е леко редактирана версия на транскрипция от скорошния разговор в подкаста „Optimistic Outlook“ между Барбара Хъмптън и американския конгресмен Джей Обернолте. Можете да се абонирате за подкаста на любимата си платформа.
Конгресмен Джей Обернолте, представляващ Калифорния, е председател на Подкомисията по научни изследвания и технологии към Комитета по наука, космос и технологии на Камарата на представителите, и член на Комитета по енергетика и търговия, пред който свидетелствах през февруари.
Миналата година той оглави двупартийния доклад на Камарата относно изкуствения интелект, който изследва отговорното внедряване на AI в различните сектори.
Конгресмен Обернолте е и основател на FarSight Studios – американски разработчик на видеоигри.
Барбара Хъмптън:
Моля, дайте на нашата аудитория поглед от „30 000 фута“ за това как виждате възможностите и рисковете пред AI в американския бизнес.
Конгресмен Обернолте:
AI ще бъде напълно трансформиращ не само за американския бизнес, но и за американското общество. За съжаление мисля, че свършихме много лоша работа в аргументирането на оптимистичния сценарий за AI. Нашето мнение като американци относно недостатъците на AI беше оцветено от последните 50 години научна фантастика и поп култура. Ако попитате някого за AI, ще получите отговор, вдъхновен от филмите за „Терминатор“ – армия от зли роботи, които се надигат, за да завладеят света – но не и оптимистичния случай.
А оптимистичният случай е следният:AI вече е най-мощният инструмент за разпространение на човешкото знание, който човечеството някога е измисляло. Той може да ви научи на всичко, което искате да научите, по начина, който е оптимален за вашия стил на обучение.Той ще демократизира напълно достъпа не само до информация и образование, но и до експертно мнение. Това ще промени обществото ни из основи.
Съвсем скоро AI ще стане най-мощният инструмент за повишаване на човешката производителност в историята. Вярвам, че това ще създаде вълна от просперитет, която буквално ще „повдигне всички лодки“ в Америка.
Барбара Хъмптън:
Вие ръководихте двупартийните усилия в Конгреса за изготвяне на доклада на Камарата за изкуствения интелект, изследвайки използването му в множество сектори – от здравеопазване до финанси и селско стопанство. Докладът предлага и визия за отговорно приемане на AI – баланс между иновации и управление. Когато мислите за доклада сега, кои акценти изпъкват най-силно?
Конгресмен Обернолте:
Нашата работна група имаше задачата да предложи федерална регулаторна рамка за AI до края на 2024 г. Имах 24 много талантливи и отдадени членове – по 12 от всяка партия. Проведохме 25 изслушвания миналата година и през декември представихме доклад от 270 страници.
Ето основните моменти: Американците живеят с погрешното схващане, че AI не е регулиран у нас. Това е абсолютно невярно. Ние възприехме много различен подход от субекти като Европейския съюз, като заложихме на децентрализирано секторно регулиране.
Това означава, че вярваме в регулирането на резултатите, а не на инструментите. AI е просто мощен инструмент. Когато мислите за рисковете при внедряването му – което е ключово, за да разберем как да ги смекчим – е от огромно значение за какво точно използвате този AI. Алгоритъм, който е неприемливо рисков в един контекст (например медицинско устройство, имплантирано в тялото), може да бъде напълно безопасен в друг (например във видеоигра). Секторните регулатори знаят това.
Вече имаме ИИ (изкуствен интелект), който се използва в контексти като медицинските изделия. Всъщност много хора се шокират, когато им кажа, че Американската администрация по храните и лекарствата (FDA), която очевидно е нашият регулатор с правомощия върху медицинските изделия, вече е обработила над хиляда заявления за използване на ИИ в такива устройства.
Така че едно от нещата, които възприемаме в нашия доклад, е продължаването на този децентрализиран, секторен подход към регулирането.
Ето и причината защо: Европейският съюз възприе съвсем различен подход. Те централизираха всичко; имат своите секторни регулатори, но създават и нов регулатор за ИИ. В резултат на това ще ви бъде необходим допълнителен лиценз от този регулатор за всичко друго, освен за приложенията с най-нисък риск.
Смятаме, че това е грешен подход, защото вярваме, че е много по-лесно да научим FDA например на това, което може би още не знае за ИИ, отколкото би било да научим една чисто нова институция на всичко, което FDA е научила за десетилетия в гарантирането на безопасността на пациентите.
Това важи и за други секторни регулатори. Националната администрация за безопасност на движението по пътищата (NHTSA) вече се занимава с използването на ИИ в автономните превозни средства. Федералната авиационна администрация (FAA) се занимава с използването на ИИ в авиационната електроника. Списъкът продължава още и още.
Барбара Хъмптън:
Мисля, че това има пълен смисъл. Интересно е също, че когато погледнем от гледна точка на крайния потребител, често дори не осъзнаваме съществуването на ИИ. Вижте примерите с алгоритмите за картографиране, които използваме, или, честно казано, просто обикновените възможности за търсене, с които всички сме свикнали. Това е първата технология, която всъщност „идва“ при хората, вместо хората да трябва да отиват при технологията, за да я внедрят.
Конгресмен Обернолте:
Интересно е, че никой не е измислил официална федерална дефиниция в закона за това какво всъщност означава ИИ или какво представлява той. И това е така, защото ИИ е „в окото на наблюдаващия“. Невронна мрежа ли е? Алгоритъм ли е, който кара компютъра да изглежда като човек? Всеки има различна дефиниция.
За мен ИИ е всичко, при което взаимодействаш с машина, но имаш усещането, че взаимодействаш с човек. Когато го сведете до това, виждате защо ИИ ще бъде толкова въздействащ – защото ще създаде начин за много по-човешки интерфейс при работа със сложни технологии.
Барбара Хъмптън:
Бях развълнувана да имам възможността по-рано тази година да свидетелствам пред вашата комисия, за да говоря за ИИ и производството. Вие наистина се задълбочихте в неговото влияние върху индустрията. Опитвахме се да прокараме граница между това, което тогава нарекохме „потребителски ИИ“ – този, който използваме в личния си живот, в търговията и развлеченията – и ИИ, който се въвежда в света на производството. Там имаме контрол върху данните, използвани за обучение на основните модели, върху начина на употреба и върху човешката намеса в производствената среда. В деня, в който свидетелствах, вие последвахте с въпрос, който ясно показа, че мислите именно в посока на секторните подходи.
Конгресмен Обернолте:
И това е отлична точка – секторният подход към регулирането ви позволява да правите разлика между тези две приложения. При индустриалния ИИ средата, в която той работи, е много ограничена. Ако си представите ИИ, контролиращ няколко роботизирани ръце в завод, оградени с предпазна лента, за да е сигурно, че хора няма да влязат там, докато роботите сглобяват детайл – това е чудесен пример за индустриален ИИ.
Това, което ние като регулатори бихме направили при оценка на рисковете, е да попитаме: „Кои са най-лошите неща, които могат да се случат?“ Какъв е, както казват юристите, „парадът на ужасите“? И какво ще направим, за да ги смекчим? Е, тъй като средата е ограничена, нещата, които могат да се объркат, са много по-специфични и тесни. Докато извършвате контрол на качеството на детайла, който ИИ изгражда, вие на практика сте овладели голяма част от рисковете.
Ако съпоставите това с едно по-широко потребителско приложение на ИИ, като например чатбот, там нямате представа за рисковете. Може ли чатботът да помогне на някого да създаде биологично оръжие? Може ли да накара тийнейджър да придобие суицидни мисли? Може ли да прояви някои наистина тревожни расови предразсъдъци? Тъй като внедряването на ИИ в потребителския контекст е с много по-отворен край, трябва да се тревожим за тези неща, докато в индустриалния ИИ е много по-лесно да обхванете всичко
Балансирана визия за регулиране на изкуствения интелект (AI)
Автор: Барбара Хъмптън, президент и главен изпълнителен директор на Siemens САЩ
За мен изкуственият интелект е всичко, при което взаимодействаш с машина, но имаш усещането, че общуваш с човек. Когато го сведеш до това, виждаш защо AI ще бъде толкова влиятелен – защото ще създаде начин за много по-човешки интерфейс при работа със сложни технологии.
Барбара Хъмптън:
Често съм ви чувала да говорите за значението на публично-частните партньорства за напредъка на американското лидерство в областта на AI. Една от националните ни цели е да запазим тази водеща роля. Доколкото си спомням, докладът на вашата работна група има страхотен раздел за значението на екосистемите от правителство, университети и индустрия за научноизследователската и развойна дейност (R&D). Бих искала да чуя вашето виждане за това как бизнесът и правителството могат да работят заедно за развитието и разширяването на тези екосистеми.
Конгресмен Обернолте:
Мисля, че ще е необходимо всички да работим заедно и да гледаме в една посока, за да запазим доминацията на САЩ в разработването и внедряването на AI. Нещото, от което силно се притесняваме, е липсата на конкуренция при създаването на авангардни AI алгоритми (frontier AI). Разработването им стана толкова скъпо по отношение на изчислителна мощ и данни, че се опасяваме, че само най-големите технологични компании ще имат ресурсите за това.
Това е много нездравословно, особено когато става въпрос за академичните среди и предприемачеството, защото именно те бяха двигателите на американските научни открития през последните сто години. Когато изследванията се правят в академична среда, те носят със себе си прозрачност, публикации и партньорска проверка – неща, които се губят, ако всичко се случва само зад затворените врати на мегакорпорациите.
В доклада препоръчваме кодифицирането на пилотна програма, наречена NARE (Национален ресурс за изследвания в областта на AI). Тя предоставя масиви от данни на академици и предприемачи, за да гарантира, че иновациите продължават и извън големите корпорации.
И за да подчертая – тъй като аз самият съм консерватор, вярващ в „малката държава“ – всички тези ресурси са дарени. Федералното правителство е само „пазител на портата“, който организира достъпа. Доставчиците на тези ресурси споделят нашата цел: предприемачите и учените да имат достъп до тях.
Барбара Хъмптън:
Именно тази иновационна екосистема доведе САЩ до глобално лидерство. Нека превключим за момент темата и поговорим за влиянието на AI върху хората.
В моите показания пред комисията казах, че вярвам, че AI няма да замени хората. Всяка вълна от нови инструменти всъщност е разширявала границите на човешките възможности.
Ще споделя една кратка история от работата на моята компания. Нашите изследователи работиха върху внедряването на „копилот“ (AI асистент) в производствена среда.
В завод в Германия, където се работи на две смени, инсталирахме новия софтуер. Обратната връзка беше страхотна, но забелязахме нещо странно: втората смяна използваше AI много повече от първата. Защо?
Направихме интервюта и персоналът от втората смяна каза: „Преди, ако нещо се случеше през нощта, трябваше да звъним на експертите по телефона в полунощ. Не искаме да ги безпокоим, затова сега използваме копилота.“
Това е пример как AI променя начина ни на работа, но всъщност прави хората по-продуктивни и повишава нивото на тяхната експертиза. Чувате ли подобни истории?
Конгресмен Обернолте:
Много често. Имаме цяла глава в доклада за образованието и работната сила. Нашата позиция е категорична: AI ще създаде много повече работни места, отколкото ще закрие. Но ще бъде разрушителен (disruptive), както всяка нова технология.
Още от изобретяването на печатната преса, технологиите винаги са били разрушителни, но са създавали далеч повече работни места. Като общество имаме задължението да подготвим младите хора с инструментите за успех в една AI работна среда. Нуждаем се от ангажимент за преквалификация и засилване на социалната мрежа, за да не пропадне никой през пукнатините.
Много от тревогите по темата са неуместни. Ще дам пример от моя роден щат Калифорния.
Миналата година имаше стачка на холивудските сценаристи. Те се противопоставиха на използването на AI за автоматизирано писане на сценарии, предполагайки, че това ще означава по-малко работа за тях.
Помислих си: колко късогледо е това! След 10 години виждам как включвате Netflix и гледате шоу, създадено от генеративен AI в реално време специално за вас – на база на това какво ви се гледа днес и какво сте харесвали в миналото.
Това ще изисква иновативни предприемачи и ще създаде много повече работа за сценаристи, които знаят как да използват AI, за да усилят своята продуктивност.
Давам друг пример. В годишното проучване сред завършващите гимназисти в САЩ ги питат: „Към каква кариера се стремите?“. Когато аз израствах, беше краят на програмата „Аполо“ и номер едно беше „астронавт“. Всички искахме да бъдем астронавти. Малцина станаха такива, но това вкара цяло поколение американци в науките (STEM), което беше невероятно полезно за страната.
Знаете ли кой е бил отговор номер едно миналата година?
Барбара Хъмптън:
Нямам представа.
Конгресмен Обернолте:
Социален инфлуенсър.
Ако игнорираме за момент колко смущаващо е това, помислете: преди интернет, как бихте обяснили на някого какво е инфлуенсър, какво прави и защо обществото му плаща?
Би било невъзможно без речника на интернет епохата.
Така ще бъде и с AI – ще се създаде цял спектър от работни места, за които днес дори нямаме думи, за да ги опишем. Но историята ни учи – Индустриалната революция, печатната преса – всички те са носили промяна, но са активирали човешкия успех и са създали много повече работни места. На 100% съм уверен, че това ще се случи и с AI.
Технологиите винаги носят промяна и прекъсват традиционните процеси, но в исторически план те създават много повече работни места, отколкото закриват. Като общество нашето първостепенно задължение е да подготвим младите хора с необходимите умения, за да успеят в работна среда, управлявана от изкуствен интелект. Нуждаем се от реален ангажимент за преквалификация, тъй като някои позиции ще отпаднат и хората ще имат нужда от подкрепа, за да се адаптират към нови области. Трябва да укрепим социалната система, за да сме сигурни, че никой няма да остане изоставен.
Барбара Хъмптън:
Родителите често ме питат какъв съвет бих дала на децата им. Какво трябва да учат, за да бъдат подготвени за бъдещето? Аз им казвам: „Оставете децата си да играят видеоигри“. Какво мислите за тази теория?
Конгресмен Обернолте:
Бих казал следното: Научете се да обяснявате на една машина как да реши даден проблем и след това я оставете тя да го направи.
Преди наричахме това „компютърно програмиране“. Мисля, че днес, когато казваме „програмиране“, имаме предвид по-скоро това, което моето поколение наричаше „скриптиране“ – едно много по-високо ниво. Когато аз започнах да програмираме, беше на „асемблер“ – езикът, на който говорят чиповете. По-късно се появиха C и обектно-ориентираните езици.
С AI преминаваме на още едно ниво нагоре, където ще можете процедурно да формулирате пред изкуствения интелект какво искате той да направи. Най-ефективните хора ще бъдат тези, които умеят най-добре да изразяват какво точно искат от AI и как да го постигнат. Това ще бъдат невероятно полезни умения.
Но нека добавя и нещо друго. Като човек, наел хиляди хора в кариерата си – и в частния сектор, и в правителството – ще кажа: „Деца, научете се да пишете!“. Това е едно от най-търсените умения в момента. Младите хора завършват, без да могат да комуникират ясно идеите си. А това ще бъде критично важно и при работата с AI.
Интересно е, че сред учителите има огромен страх от учениците, които използват AI за писане на есета. Прилича на дебата от моето детство – дали трябва да ни се позволява да ползваме калкулатори за дълго делене. Казваха ни „не“, трябваше да учим тези сложни процеси с десетични запетаи. Но ние се посмяхме последни, защото днес всеки носи калкулатор в телефона си и вероятно никой възрастен вече не знае как се дели на ръка.
С AI ще бъде подобно. Ще оценим, че той ни освобождава, за да мислим за концепции на по-високо ниво. Вместо да мислите как точно да формулирате изречението, ще мислите как да убеждавате.
Ние с вас водим разговор. Как да ви убедя, че моята гледна точка е правилна? Искам да ви разкажа история, да ви поведа на пътешествие, за да дойдете с мен. А след това мога да ползвам AI за техническото оформяне на аргументите си. Най-успешните хора ще знаят как да правят точно това.
Барбара Хъмптън:
Моята версия от 80-те години, която използваше компютърни перфокарти, напълно приветства тази нова ера. Чудя се дали хуманитарното образование (liberal arts) няма да се завърне на мода.
Говорим за персонализирано обучение – всеки от нас може да има AI ментор, който познава стила ни на учене и ни води с нашето собствено темпо. Възможностите са толкова много, че това ме води до въпроса, който обичам да задавам на всеки гост: в какво се състои вашата „оптимистична перспектива“?
В ерата на AI, за какво сте най-голям оптимист?
Конгресмен Обернолте:
Първо за хуманитарното образование – отговорът ми е „да“ и „не“.
AI ще революционизира образованието. През последните 150 години следваме модела: учиш, докато си млад (гимназия, университет, може би магистратура), дипломираш се и ползваш това образование до края на кариерата си.
През призмата на AI този модел е остарял по две причини:
Учене през целия живот: Можем да научим всичко, по всяко време. Защо да отделяме цялото си време в младостта само за трупане на знания, когато ученето е нещо, което ще правим цял живот?
Необходимост от адаптация: Темпото на технологиите ще се ускорява. Вече е невъзможно да научиш всичко в началото и да не учиш в движение. Статистиката казва, че средният зрелостник днес ще смени три кариери в живота си – не три работни места, а три напълно различни кариери.
Но вие попитахте за оптимизма. Помислете за това: в
250-годишната история на САЩ, всяко голямо разширяване на БВП е било предшествано от съответен скок в производителността на работната сила. Двете са пряко свързани. Производителността на американския работник захранва икономиката.
През последните шест години (от началото на COVID) наблюдаваме плавен спад в производителността. Вярвам, че AI ще бъде следващият катализатор за огромна експлозия в производителността, която не само ще вдигне БВП, но и ще подобри икономическото състояние на всеки човек. Това е невероятно мощна перспектива.
Публикувано: 26 август 2025 г.